Пропускаш я. Неволно. Суетата.

По вените ти вместо кръв нахлува.

Обичаш ме, не ме обичаш.

А после всичко бавно чезне в мрака.

Премигваш. Всеки път, когато

неволно се огледаш. И заплачеш.

Приличаш на бездомно птиче,

което не в гнездото си остава.

Спотайваш се. И уж си силен.

А в теб линее всяка жива фибра.

По тънка нишка бягаш. Безотказно.

А пътят ти до никъде не стига.