Виновно ли е виното, кажи ми,
че любовта ни толкоз е горчива?!
Че в чашата ми, някой с твойто име,
отрова сипал е!? Да ме убие?
На бавни глътки пиех. Не върви...
И гърлото ми сухо си остана.
Опитвах да преглътна, но уви...
... засяда в гърлото ми като камък.
Задавих се. От глътката вино.
Гърдите ми за въздух зажадняха.
Надигнах бавно чашата... с любов,
а тя в мътилката, на дъното остана.
Така и не допих... Горчи ми виното...
(Поне отровата дано е скоротечна!)
Оттича тъмни струйки по стъклото...
(А от любов едва ли се умира лесно?!)