StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,678
   Потребители: 12,311
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,128
   Точки: 2,624,171
   Съобщения: 124,711
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

А бях забравила

А бях забравила, че съм жена...
От недоимък, кризи, безработица...
Работех, учех и деца
отглеждах... Пълна безизходица.
И новините всеки ден
с насилие си бяха пълни.
Мъжът до мен - обезверен,
отчаян, смачкан бе до сълзи.
Говореха ми "учени глави",
че трябва да умирам в страхове
за здравето, живота и нали
им вярвах... И скована в ледове,
студът измъчваше сърцето ми.
Засипваше ме с ужаси светът,
сълзите набраздяваха лицето ми
от кръстопът на кръстопът.
Родители умираха на крак
от всичките си притеснения.
Безличното ИНФАРКТ и РАК
оставаше без обяснения.
А бях забравила, че съм жена...
Живот да давам съм родена.
Един ден казах: "Не така!"
Събудих се аз променена.
Изринах думите за смърт,
за неудачи във живота.
Поех по онзи златен Път,
отвеждащ право до кивота.
Вратата Си отвори Той.
Вселена в мене се разлисти.
И всеки свят е вече мой,
а погледът ми се избистри.
А бях забравила, че съм жена...
Че аз живота съхранявам,
че Любовта и Радостта
навеки трябва да дарявам.
А бях забравила, че съм жена...
Че Нежност трябва да раздавам.
И всички Божии деца
с усмивка чудна да огрявам.
Сега съм вече друга знам.
Аз имам истинска закрила.
Знам има Мъж с огнен плам
и Нему съм се покорила.
А бях забравила, че съм жена...
Очи отворих променена.
Пред мен от нищото изгря
безкрайна бляскава Вселена.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-10-30
прочитания: 274
точки: 30 (виж далите точки)
коментари: 6 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход