От прозореца те гледам,как бавно си отиваш,и не виждам твоите очи,дали са като моите - в сълзи!Не искам да изгубя - нашите мечти!Каква странна светлина - а в живота мрак е,аз виждам само тъмнина, и внимавам да не те изгубя!Бързам да целуна - заледените ти устни, с дъх от обич позлатени!Дори и болка да усетя,пак с ръце ще се опитам да те задържа,но камък да прегръщам в ноща, е като змия в леглото си да приютя!От твоите устни искам да не мръзна,да тръпна в твоите ръце!Искаш да се разделим,но не мога да си го представя, че можем да останем - приятели добри! И още веднъж, ще изтичам,да те задържа - но не като приятел,а нещо повече -като човек в сърцето ми на любовта!!!~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~17/10/2007/Lina