* * *

Гледам патериците подпряни

до легло самотно, като нар,

чаршафите със месеци непрани,

а в него свит баща ми стар...

Майка ми отдавна си "отиде",

вероятно е намерила покой?!

Едва ли?! Ако днес го види...

Няма да познае, че е той.

Брат ми. Живота си разбил тотално,

изоставен от жена и дъщеря,

пиянски приказки брутални,

сипе в... безнадеждна простота...

Побелял, почти без зъби,

а е едва на петдесет,

живота веч го е загърбил

с шише в ръка и... смъртно блед.

А аз се скитам по света

и търся себе си в безкрая,

живея с чувство на вина,

а защо ли?! Сам не зная!...

Бяхме някога сплотени,

докато не си "отиде" мама,

а дните днес до кръв солени,

с всеки миг се сипят в... раната...

* * *