колко трудна беше тази любов
в колко битки ранихме я само
всеки тръгнал е май, че на лов
сам превързал своето рамо

колко дива беше страстта
като въглени устните парят
нажежена кипи и кръвта
и във чувства телата изгарят

колко страшен беше гнева
колко жупел посипа над двама
с черна пепел почерни света
и продани се в зинала яма

колко пътища с тебе сменихме
но един все ни връщаше там
при онази любов, кат огнище
невъзможна и трудна, но ТАМ