Толкова боли, че не мога да дишам!!!
Нямам сили даже да крещя!
Исках да седна нещо да напиша,
а нямам думи за да кажа всички неща.
В главата ми е празен хаос,
празни думи във разбъркан ред.
Аз зная, че от някъде сега ме гледаш
и вероятно критикуваш тоз куплет!
И сигурно не искаш да съм тъжна?
Но как се скриват напиращи сълзи?
И колкото и през деня да се усмихвам,
аз знам отвътре как боли!
Сега не виждам смисъл в нищо,
доброто сякаш си отиде с теб!
Сега аз цялата усещам,
света - злокобен и проклет!
От всякъде връхлитат удари!
И после казват ти да си смирен,
да бъдеш силен, да преглътнеш болката,
да станеш по-одухотворен!
А, знаят ли изобщо нещо за раздялата,
онази вечната, не тази преди сън!
И знаят ли, че няма нищо по- влудяващо
от тъмнината в тебе, а не от тази вън.
Не искам да ви слушам \"мили\" хора!
Не искам съжалението ви!
Аз пиша - ала не, за да ви говоря!
Аз пиша, за да спре да ме боли!