StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,140
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,637
   Точки: 2,662,518
   Съобщения: 155,985
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

85

Запазих стрък от първото ти цвете,
за да го превърна във картина някой ден.
На нея щях да изрисувам
две сенки - теб и мен.
И кои ще смее да ни каже,
че времето не ни щади,
щом ето образите наши
са същите като преди.
Когато ме попиташ, ще ти кажа:
"Две сенки в нежно сиво са това!"
А ти ще се засмееш и ще питаш:
"Къде във сивото е нежността?"
Със изцапана ръка ще те погаля
и сивите следи ще са по теб,
но няма да усетиш цветовете,
а само нежният момент.
Очите ни не виждат що е чувство,
тогава как да им повярвам за цвета?
Ако животът ни е черно-бяло
то сивото е любовта

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-07-13
прочитания: 204
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход