На моята вече остаряла любов,

която все още се буди до мене!

Макар, че сега съм два пъти по-лош!

А тя ме обича през цялото време!

Понякога тъжна и някак сама,

понякога чужда и даже далечна.

Но вечно готова да подаде ръка.

И винаги толкова моя и вечна.

За всеки мой спомен, за всяка мечта,

за всяка въздишка и всяка усмивка.

Във тебе е скрита онази искра,

на моята тленна човешка обвивка.

Не зная защо ме обичаш, не зная!

Дори на инат да е, пак продължи!

Защото когато затворя се в малката стая,

света ми разкрива се в твоите очи.

Прости ми за грешките знам, че са много.

За моите наивни, хлапашки мечти.

Аз знам, че ранявахте не еднократно.

И зная от раните и до днес те боли.

И знам, че забравях те хиляди пъти,

но ти не престана да бъдеш добра

отровата смучеше от моите рени

отхапеше ли ме онази ламя-суета.

и днес съм различен ту лош, ту добър

Но ти не престана да вярваш във мен

Във тъмните нощи строеше мостове

През тях да премина към новия ден.

На моята вече остаряла любов

Която все още заспива до мене

Макар че сега съм два пъти по-лош

А тя ме обича през цялото време.