****
Не знам - Толкова ли дълго беше.
Сан в Сънят ми идваше,
отмалялото тяло - Стон изричаше
Търсех топлина - Кристалното утро.
Гледах - Невероятно е.
Изтривах -Безнадеждността
Благодаря че те Има.
Сега изгарям - Огънят разтапящ
ледените кръгове.
Красота - От съдбата дадена.
Живота ми изпълваща,
пътищата в едно събираща.
Мигът - Кратък, но толкова
желан е.
Отмалялото тяло - Искащо е,
сега и завинаги.