StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,117
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,656
   Точки: 2,658,013
   Съобщения: 156,663
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

66

 

Сега съм на шейсет и шест.
Огромен
изгрява слънчевият диск зад мен.
Смехът е спомен.
Младостта е спомен.
Притиска ме един огромен ден.

Кой казваше, че всичко издребнява,
достигнеш ли върха на своя път?...
... че грижите изглеждат ситна плява?...
... че пясък е в нозете ти светът?

Кой казваше?
По-едри и по-страшни
тъмнеят канари околовръст.
С огромен ръст са грижите сегашни,
страхът за утре е с гигантски ръст.

Засланя слънцето една тревога,
гневът расте – метежен исполин –
и болката набъбва.
И не мога
да зърна през мъглите свода син.

Безбройни са огромните проблеми,
в окови са нозете ми почти.
Е, и крилете ми са по-големи,
и по-големи – моите мечти.

Но няма равновесие.
И няма
надежда пред последната черта... 

... И сянката ми пада по-голяма.
Защото наближава вечерта...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-04-18
прочитания: 334
точки: 25 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход