Когато сутрин заспиват звездите,
луната бледнее, настъпва денят.
Когато от плач уморени очите,
на слънцето тихо, гальовно шептят...
Тогава разбулена, невинна и грешна,
възкръсваща като феникс от пепелта...
Огнена, ледена... понякога смешна,
душата ми детска открива света...