Месецът тихо засия във простора,
подранил за патрула пореден.
Улицата потъмня от забързани хора,
от тежка умора е всеки приведен.

А огънят в печката бавно догаря,
наситен с останки от суровия чам,
сякаш ми казва: гладът ме измаря-
но как храна да намеря не знам!

Пролет е!Цъфтят теменужки,
но студ сковал е мойто сърце.
По алеите крачат влюбени дружки,
а аз на Гаврош съм пак клето дете!

Месецът безгрижен пак патрулира,
ескортиран от безброй ярки звезди.
Кога надежда в живота ще ескалирам?
Кога ще сбъдна всичките си мечти?

Дали през настъпващото лято горещо,
парен ужасно от слънчевите лъчи
или през зимата отново на свещи
приятна музика за мен ще звучи?