Засипахме със сажди ореолите,
сърцата си затворихме в кафези.
Превърнахме мечтите си за полет
в модерно производство на протези.
И стана невъзможно да откриеш
човека зад огради и панели.
Едва-едва останали са сили
да отстоиш най-близките си цели.
Рисковано е даже да се влюбиш -
сегашната любов се консумира.
Защо да се обричаме на бури?
Защо ни трябва лозе на баира?
Но някога, в една добра неделя
ще кацне бяла врана върху жицата.
До този ден дано да оцелеем!
Или поне - да срещнем очевидци.