StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,027
   Потребители: 12,370
   Автори: 4,006
   Коментари: 318,385
   Точки: 2,648,983
   Съобщения: 153,044
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,758

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

2

Изтича между пръстите ми вечер

разплакана весталка в късен час,

с коси виолетови от прегоряла есен,

на воля скитаща сред лавандулови поля.

Очите лунни крият ветровете,

във тях вселените се раждат,

умират звездни световете

в пустиня от угаснали миражи.

Във маракотова болидна бездна

проблясва неродената мечта

полита над пътеката позната,

потърсила в нивята любовта

И морните вълни на сто морета ,

със грохот се разбиват на брега.

мълчание обгръща световете

сияещи в лазурна синева...

Мъглата полудява от възторга

на житни класове с босилков дъх,

там моят сън пронизва вековете

застинали в небрежен сън..

Очакването свърши, чувам песен

светулкови са тия небеса,

ако си сън бъди донесен.

от ангели със пърхащи крила..

Така в нощта ще те превърне в песен,

абсурда ще догоня след съня...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-06-26
прочитания: 43
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход