посветено. 

С времето бледнее този спомен,
скрит в една изсъхнала гора,
Помнеща един пожар, съдбовен
случил се от преди сто лета.

Бе красива и прохладна вечер,
На небето грееха звезди.
В селото, прозорците не светят,
Всъщност тамо - всичко живо спи!

Но внезапно, клони зашумяха
и от облак - пепел заваля.
Да тогава - всички я видяха
как лети горящата змия.

Беше с две опашки и глава
и пълзеше тихо, под Луната,
Но една от люспите падна,
Бавно се зарони към Гората.

После стана светло като в ден.
Траен гръм. Земята се разтресе,
Сякаш адът беше възроден,
Сякаш сатаната се намеси.

Падаха дървета. Огнен дим
почна над гората да се стели.
Битка между дракон - невидим
с рицари - дървета. Изгорели.

............................

В утрото след страшния пожар
селото дори не се събуди.
Докат спяха, извънземен цар
с меч радиационен ги погуби!

С времето бледнее този спомен
случил се отпреди сто лета.
Черни листи, пазят миг съдбовен
някъде в Тунгуската гора.