когато се събуждаш сутрин
и пак със времето се гониш
когато бързаш да надбягаш времето
защото мислиш че сте врагове
седни на пейка сгушила се в ъгъла
там в парка до безбрежното море
и нека вятърът косите ти разроши
и виж магията на утринта
и слънцето което бърза да изгрее
с надеждата да види бледата луна
послушай чайките когато си говорят
защото крясъкът им не е просто вик
а разказа за любовните истории
за теб и мен във онзи миг
и ако тогава отново искаш да си тръгнеш
и та потънеш във забързалия град
със слънчев лъч ще те целуна
защото знам че няма път назад