пътища привидно толкова различни
аз вървя на север тя на юг
разумът диктува \"хайде тръгвай\"
а сърцето шепне \"ще се върнем тук\"
и от страх или от малодушие не зная
да послушам разумът избрах
и на много километри разстояние
в мислите си пак със нея бях

и боли ме повече от всякога
и я търся в другите жени
колко глупави сме хората
щом забравяме за нашите мечти
и забравили да слушаме сърцата си
пак фалшиво щастие градим
и се радваме че уважават ни
а във домовете си сами крещим

ето ме при теб се връщам мила
все така изплашен и свиреп
в твоят дом дали ти би ме приютила
или вече друг лежи до теб
толкова лъжи пред себе си изрекохме
че забравихме кое е истина

прегърни ме за да си почина
после ще говорим днес мълчи
да аз може пак да си отида
ала винаги ще бъдеш скрита в моите сълзи