Един ден се събуждаш и всичко е различно! Някой, някого е спрял да обича ( ако въобще е започвал)... Друг си е загубил ума по звездите, трети, като развалена грамофонна плоча, повтаря, че любовта е за глупаците и всичко е сметки в тоя живот... Четвърти се прави на безразличен... Пети крещи лунатично, че краят на света наближава и всеки ще си плати греховете... Все същите банализми - от векове, от хилядолетия, от самото сътворение на света... Различното е, че на теб не ти пука, защото си хванал юздите на своя живот... ... и просто го дишаш...