\"... Додето,
часовникът
бие!...\"
Тя - вече не е същата!
Всъщност, знаеш - е друга...
От години - все я прегръщаш...
Нежно - като теменуга...
Ала тя вече - не е същата.
Все по-перверзна е някак!
С това - кръговратно завръщане.
... И в излишния придатък...
Да! Тя, не е същата!
Но ти - романтично прощаваш!
Под звездите, ти е къщата.
На звезда - се надяваш!...
Сякаш, друго не ти остава!
... Освен, тази - същата!
Освен, към сърцето си право,
да я притиснеш, могъщо!
Жадни устни - в гръдта, да впиеш!
Както в чашата с вино!
... Додето, часовникът бие!
И подир Амина!