Неконтролируемо бе всяко мечтание
по стъпките на вечен хлад
забърсвах с ръкав стенания
по устните изтръпнал глад.
А всяка твоя глътка истина
била за друга един живот
по ръбеста скала-духом писана
очите ти... била е вот.
Остави ме, трепереща от мисли
в сънища под сивото небе
дъждът прохожда в цветовете си пуристи
а душата ми-разплакано дете.