Къде изгуби детското отново
забравените есенни листа
затваряш хербарият и готово
притиснат от хилядите ми писма.
Къде отидоха мечтите
разводнили се от сутришна роса
преплетени клонки в косите
забравеният шепот на гласа.
Къде въздишат звездите
заспивайки под нежната луна
стори ми се странно за сълзите
и стъпките ти в калта.
Къде захвърлих този спомен
в сънят ми сиво-син
наистина ли беше склонен
клинът да избиеш с клин.