StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,012
   Потребители: 12,396
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,389
   Точки: 2,656,926
   Съобщения: 156,953
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

107

Умори се вече перото ми,
от години то драска листа.
Умори се вече устата ми,
да прошепва не чути слова.
Умориха се вече ръцете ми
да прегръщат миражи, мечти.
Умориха се вече очите ми,
да надничат в празни души.
Умориха се вече нозете ми,
вечно бродя по чужди земи.
Умориха се и крилете ми,
чак забравих как се лети.
Уморих се, но няма да спирам!
Тъй ме учиха нявга - преди,
през умората да се провирам
и с глава да разбивам стени.

Уморено перото ми пише,
част от мен да остави все пак.
За да видят и другите скитащи,
сред морето издигнал се бряг.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-09
прочитания: 236
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход