StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,832
   Потребители: 12,354
   Автори: 4,004
   Коментари: 318,063
   Точки: 2,660,024
   Съобщения: 154,642
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,800

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

105

Зад вятъра черен се крия сега,
и давам му своите думи.
И всяка гореща сълза - бегълка,
докоснала моите струни.
Преди ви говорех със нежни слова,
и влюбен младеж нявга свири на мене.
Сега съм захвърлена стара дъска,
просто предмет непотребен.
Но вътре в мене свири сърце,
разказва истории стари.
За вплетени нежни ръце,
за страшни бури и за пожари.
И струните сякаш се късат сами,
от болка до днес не видяна.
От страшна раздяла която в зори,
захвърли ме тук на тавана.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2013-12-06
прочитания: 266
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход