Откъсна пеперудените ми криле,
тъй сякаш бяха лист харият.
Човешкото във тебе ме прокле,
а някога аз сипех с тях магия.
Ядосах се, дори се озлобих!
Незнайни чувства до сега за мене
и някак всичко в миг се промени.
Един миг в които сякаш чух звънтене!
Тогава сякаш осъзнах!
Отровата която в мен пулсира,
не наранява твоето сърце.
Единствено тя моето раздира.
Във локва от сълзи аз се огледах и...
Онемях когато там видях-
две пеперудени очи да гледат
и добротата да строи от тях!
Дете на майката природа и пеперуда и човек в едно!
ограбено, но надарено и от Бога
Невинно и порочно зло!
И някак се усетих окрилена,
крилете ми ги нямаше, а аз летях!
Азалии разцъфваха под мене!
Дори до теб една посях!
Една която да напомня! Че винаги ще мога да летя!