Начало
Творби
Автори
е-издания
е-книжарница
Истории
Лексикони
SMS-и
Други
Начало
Главен индекс
Регистрирай се
Нови творби
Нови автори
Нови е-издания
Издатели
Стани VIP автор
Кой е Online?
Статистика
Произведения:
165,121
Потребители:
12,371
Автори:
4,007
Коментари:
318,552
Точки:
2,649,829
Съобщения:
153,826
Лексикони:
4,498
Снимки:
10,756
Следете ни в
Творба - информация
1
В бездумието има смисъл скрит,
там нощните безумства оживяват,
политат над потайни светове
населени със луднали вълшебства.
Така живея в омагьосан свят,
бездумна със коси от черно злато
и моето сърце е кръстопът,
във който се събират небесата.
Написах ти поема от душа,
там любовта ми скрита е във тебе
и тихо галопирам през дъжда,
извезала снежинки във полето.
Не ме оставяй никога сама,
ти топъл повей от безкрило лято,
зазидана е моята душа
в замръзналите есенни стърнища.
Възсядам своя звезден вихрогон,
политам пак по-лунна от въздишка
бъди ми стряха - раждащ ветрове
във твоя пристан искам да приседна...
<< предишна творба
следваща творба >>
гласувай за творбата
|
добави в любими
|
изпрати на приятел
напиши коментар
|
открих грешка
|
сигнализирай за нередност
свали като txt
|
свали като doc
|
свали като pdf
автор:
siqinazora
раздел: Поезия ->
Друга поезия
публикувана на: 2019-06-25
прочитания: 55
точки:
7
(
виж далите точки
)
коментари:
0
(
виж коментарите
)
препоръчано от: 3 (
виж препоръчалите
)
Вход
нямаш регистрация?
забравена парола?
За контакти
За СтиховеБГ
Права и задължения
FAQ
Стани VIP автор
Блог