С колко ли ключа заключи свойта врата,колко решетки сложи пред мене…И е тъмно и хладно дори през деня,ням пазител там тишината си дреме.Не ухае на рози… тях за друга остави,само бурени за мен си посадил,за болката в душата ми забрави,а спомените си за мене си изтрил.Сега не се опитвай да си спомниш коя съм,че споменът за мене много ти горчи…Аз нямам име, нямам и лице във твоя сън,нахално дойда ли отново… ти ме прогони!