И времето замрявърху гласана синкавата светлина -две шепивърху водната повърхност, слънчев дарза цвят от вчера. Дълбоките покоитегнеха от тъмно.А планината падаше едвапо миговете от мъгла,като отхвърляше от себе сипоследните следи на хаоса.Водата ги попивашеи пълнеше кръгана новата луна със сила.На дъното животът зреешеи с коренитев тинята белеешеза път нагоре,с плод любов в сърцетона времето за новото начало.Зелен подноссъбираше дъха на въздуха.Очакваше стъблото за разсъмване.В две кратки линиизамисляше се розово.Източиха се върховетедо приятно топло.Заоблиха глава на цвяти зашумя от възприятие.Разтвори пъпкасвоето съкровище,разкри неизразимото.И светлина разляголямата си обич синя,отвътре цветовете се събудиха,душата се запали...червено огънят погледнав лотоса...Една пчела приседна да се стопли.