Заспиваш ли?! Аз вече се събудих...
Почти е два. Дори петли не за запяли още.
Изритах си завивките, че дотежават.
От тази странна пустота - треперя.
А уж във стаята ми все е... топло.
И лампата, оставена да свети,
едва мъжди. А въздухът е тежък.
И не постига, и... души ме нещо.
Кафето ми във кухнята изстива.
Не съм му казвала кога да се разлее.
Сивее ми тавана, скучен е,
и не съвсем до там – да ме разсмее.
Огледах се. Прозорецът се е вторачил
във леглото. А уличната лампа свети във
ръждиво. Вратата е заседнала, не мърда.
На масата са само листи разпилени.
И столът ми дори се сърди...
Останал празен, и сега не ми говори.
Надигнах се, за да му кажа... нещо,
но не ще да знае, прави се, обиден.
На лавицата отстрани висят кошмари.
И някак си ехидно се присмиват.
Сега се правят на другари, а вчера ли?!
Нима не подозираха, че мен ме има?
Във ъгъла се свива на кълбо наместо котка,
една забравена мечта, прашлива.
Усети ме и тайно ме погледна със едно око.
Като пират. Май... не съм я канила, от снощи.
Камината прокашля пепеляво,
преглътнала е бучка жар, накриво.
Сега ме вика аз да я потупам по комина,
за да й мине глътката – не ми се получава!
Оцет ще й налея, да преглътне.
Оцетът е любимото ми пиво...
И да внимава, да не повтаря
с лакомия, защото може да не я усетя...
Надигнах чашата с вода. Нима съм жадна?!
А тя – нахално е изсъхнала, та чак нагарча.
Запратих я неволно по стената...
Уцелих твойта снимка – без да искам...
Тогава... Погледът ми спря се в мисълта ти.
Сънуваш ли и ти кошмари?! Или... все още
аз съм ти кошмара? И просто правиш се,
че не разбираш нищо. Измислена съм,
и за теб не съществувам?!
И никак не приличам май на... другата.
Но ти такава ме направи, знаеш.
Такава ме скрои, по стара кройка –
да съм ти удобна, да се измъкваш някак
безнаказано...И щом се съмне, да си тръгнеш.
Денят й да закичиш после със... илюзии.
Нима не си й казал, че да обичаш... трудно е?!
И щом денят тъй бавно се изнизва,
по залез сигурно и нея ще я... заболи.
Навярно. Нека да опита... със мойта болка
нека е щастлива! Не си ли го предвидил?!
Сега ще се усмихна... просто колебливо.
Макар да се страхувам от кошмари.
В очите ми сълзи ще заблестят... Отново.
Напоследък често ми се... случва.
И ще е рано, твърде рано
да будя
първите... петли
на зазоряване...
но ще...
запаля слънцето в очите ти...