Отиде си морето. Зейна празно. Отвори се брегът като ковчег,
превързан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.
Побиха прекомерните си гЪрбици ухилени скали, като чудовища.
Изви се отлив - ярко бяла смърт - над голото новородено гробище.

По дъното светлеят огледално небесните селения надвиснали...
С надменна твърдост меките корали издишат тишината като писък.
Една до друга, вързани на сухо, въздигат гърбовете си горчиви
сушени лодки, с тежък дъх на узо, и остър като устните на чироз.

Тъмнее сол по дънните артерии като каймак, засъхнал по страните.
Брегът край тях се вдига извънмерно - висок като монашеска обител.
Очите на рибарите изтръпват. По зъбите им зрее страх и пясък.
До прилива морето ще е мъртво... А няма гларуси - да го оплачат.

02.2010
остров Пи Пи Дон,
Тайланд