Седя и си мисля колко е кратък живота,
А ние сме спрели, надянали хомота,
Вместо да живеем, се влачим във дните,
Забравили себе си, се губим в съдбите,
Проклели рождението си, страхливи,
Все нещо мърморим по пътища бодливи.
Хора различни, студени и вътрешно грозни,
Други пък бляскави и смешно грациозни,
И тихи, смирени, обичащи всеки,
И дебели, и слаби, и тежки, и леки.
В един свят живеем и в него умираме,
Всичко губим без да намираме.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me