uFeel.me
* * * (2)
Автор: foxfire_dsb,  14 юли 2011 г. в 10:10 ч.
прочити: 203

Седя и си мисля колко е кратък живота,


А ние сме спрели, надянали хомота,


Вместо да живеем, се влачим във дните,


Забравили себе си, се губим в съдбите,


Проклели рождението си, страхливи,


Все нещо мърморим по пътища бодливи.


Хора различни, студени и вътрешно грозни,


Други пък бляскави и смешно грациозни,


И тихи, смирени, обичащи всеки,


И дебели, и слаби, и тежки, и леки.


В един свят живеем и в него умираме,


Всичко губим без да намираме.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me