StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,654
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 313,930
   Точки: 2,647,343
   Съобщения: 150,475
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,808

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

----

Градът е тих до памукови сенки,
толкова тих от въздишки на човеци,
приклекнали до някакви дълги въпроси...
Наивно мълчи от хорски сълзи дожалял.
Плач за една шепа добро на килограм.
Къде ли отиват тези човеци - молеци?
Те не знаят, че тук не ще бъде вечност,
толкова жалко се носят по син паваж.
Мълвят за пари и имот, радват се,
а не знаят колко градът е смалчан.
Не иска да бъде той вече дом на сенки,
а само да намери един добричък човек
да се стопли във просешката му мъка
и да пребъде пак във друг свят.

Десислава Алнаудова
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-04-30
прочитания: 88
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход