StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,518
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,654
   Точки: 2,643,861
   Съобщения: 152,931
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

* * *

Пропита е нощта от мъгла,
незрящи птиците по клоните остават.
Няма и следа от градската суета,
зиморничаво настръхват дори комините.
Стъпките ми самотни отекват 
като отдавна изгубено ехо.
Далеч в мрака фарове проблясват,
намигат и ме отминават.
Остава да витае само над мен
дума тежка и мисъл неразбрана...

Трябваше ли да водим този 
разговор изобщо...

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-17
прочитания: 118
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход