На всички братя и сестри,
                               разпръскващи божествени искри,
                               дето са на служба свята,
                               в името на любовта и светлината!
                                                   (Из \"Молитва свята\")


На моята малка затулена гара
посрещам ви с обич, надежда и вяра.
За Словото Божие бяхте вий гладни,
от моите извори пиехте жадни!

Построих ви моста, по който минава
човекът, устремен към Божия слава;
уморени, спрели на моите перила,
вий гледахте него, събирайки сила!

Да бъда посредник от Бога изпратен,
на място потайно и глухо запратен;
край мене вървите в борбата със злото,
без шум и фанфари - на път към доброто!

Не съм идеален, не съм без погрешки,
и аз като всички грешах по човешки;
подвластен на завист, робувах на слава,
ревнив по природа, горях на жарава...

Но всичко туй време си вече отмина,
и моята младост и тя си замина.
Понякога чувствам голяма умора,
но все още искам да съм сред хора!

Очите ми често били са печални,
изпращах ви с тъжни усмивки прощални...
Все по-рядко идвахте, чаках ви, зная,
че живото слово води към рая!

С много от вас са душите ни сродни,
живеем днес тук, на земята свободни,
ний братя, сестри сме по Божия воля,
дошли за живота в днешната роля!

Днес рая отвъден ще сътворим на Земята,
на място де радостна идва душата,
когато уроците земни усвоим,
по законите Божи живот ще построим!

От моята малка затулена гара,
изпращам ви с обич, надежда и вяра,
със съдове пълни с живителна течност,
по пътя де води към слава и вечност!

15 ноември, 2001 г.