Скърцат дните като стари панти.
Скърцат ставите ми ревматично.
Май че се нуждая от импланти,
все по-рядко пиша. Неритмично.
Хаотични часове изтичат
през ключалката на мойта къща.
Бях ли като другите обичан?
Бях ли някога с любов прегръщан?
И обгръщам хоризонта с поглед плах.
Вплитам в изгрева мечти предишни.
Мигар съм живял. И мигар бях...
Мисълта годините ми нищи.
Хищно ме гризат годините - до кост...
Времето не ми е никакъв другар.
Със длето от хиляди въпроси
челото дълбае - вещ резбар.
Стари стави скърцат ревматично.
Пантите ръждясват в тишината.
Този Свят е място нелогично -
взех си за невеста Самотата.