Какъв поет съм - аз просто съм човек.
И рими сдиплени от кош не вадя.
Животът ми до тук не беше лек.
Раздавах се без мисъл за награда.
Пилях се в луди нощи хулигански.
С бохемска жажда пих на поразия.
Че пъпа ми е вързан по балкански
и селските си корени не крия.
Във снобски барове не ме търсете.
Бутиковите дрехи все ме стягат.
За гроздовата има сто мезета.
На мен каскетът най си ми приляга.
Да бъда себе си за мен е важно.
Макар и в скучни рими разпилян.
Не мога думи да редя паважно
и все за село пиша замечтан.
Че искам пак кобилата да впрегна.
Да слушам песента на колелата.
И градската суетност пренебрегнал,
да крача бос по твърда пръст позната ...