StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,166
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,789
   Точки: 2,658,589
   Съобщения: 157,940
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

-/-

Понякога си мисля,
че съм научила живота наизуст
и мога хората да чета, 
но по пътя към гроба камъчета се редят
и иде все нова книга по объркана от старата.
И уж вървя, а назад щом погледна
се чудя какво съм оставила.
Все нещо градя, а в живота дете си оставам.
Няма новородено с своя нрав, с речник,
с всичко що в ум и в душа е.
Човекът днес е смесица от много хора
от туй, което откраднал е и себе си
затрупал е с камара камъни,
та сякаш в култ ще се издигне,
а вътре в него спи истината
от рождение позабравена.
На пътя ти аз толкова много слагах,
а ти го прескача, разбрах колко съм 
силна и слаба, обичта е велика,
но немощна пред съдбата е,
думите казват, но нищо не показват.
Дали обичаш или не, Адът и Раят
наближават, защото те, 
са карма в живота на цяла една
поробена нация.

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-06-03
прочитания: 122
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход