StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,143
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,956
   Точки: 2,633,216
   Съобщения: 133,136
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Залези

С очи в рубинения летен Залеза,
тъгувам за умиращия Ден...
Неканен съм във розовите зали,
но гледам красотите възхитен!

И в тези мигове, едни и същи,
аз срещам само нови светове!
Свободно в тях, душата си разгръщам!
На среща Съвестта ми ме зове...

И аз  смирен пред нея се явявам.
заставам чинно, със прибран чепик,
пред нея искам, да се оправдавам,
стремя се да изчистя своя лик!

О, чувствам още, че край мене има,
неземна красота и в този век,
и Съвестта при хората я има,
и че Човека, още е Човек!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2013-11-07
прочитания: 116
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход