StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,681
   Потребители: 12,311
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,138
   Точки: 2,624,220
   Съобщения: 124,828
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Залези

С очи в рубинения летен Залеза,
тъгувам за умиращия Ден...
Неканен съм във розовите зали,
но гледам красотите възхитен!

И в тези мигове, едни и същи,
аз срещам само нови светове!
Свободно в тях, душата си разгръщам!
На среща Съвестта ми ме зове...

И аз  смирен пред нея се явявам.
заставам чинно, със прибран чепик,
пред нея искам, да се оправдавам,
стремя се да изчистя своя лик!

О, чувствам още, че край мене има,
неземна красота и в този век,
и Съвестта при хората я има,
и че Човека, още е Човек!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2013-11-07
прочитания: 103
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход