Защо с мене си играеш, не разбираш ли че в сърцето ми ти ямата дълбаеш. Убиваш истинското в мен, за да погалиш егото си ти за ден. И в този миг, какво почувства ми кажи? Желаеш я, нали? По дяволите ти върви... аз не искам другата да съм в твоите очи. За тебе тя е жената идеал, а аз добавката за да си цял. Повярва ли си ми кажи, че аз обичам те дотолкова, че да е безразлично когато ме боли...? Надали... И искам всичко с теб да споделя, но не и когато в част от плана е и тя. Без мен нататък продължи, аз имам ясни цели и мечти. За съжаление в тях ти не се побираш, не мисли... Боли... но истината е такава, с времето всичко отминава и аз ще те забравя някой ден, животът е пред мен... Но днес отново е така, залъгвам себе си.