Живота, аз и морето
Отмина милята сетна, пътя в кърмата още личи.
Отпреде безбродната степ, никога, никога не казва -
ти ме покори, ехей ти ме покори.
Хей, моряко обречен, на този самотен живот.
Посрещаш ти бурята с песен и никога, никога не казваш -
ти ме покори, ехей, ти ме покори.
Припев.
Дясно на борд, нищо на ляво,
руля в средата тъй ще държиш.
И когато сам останеш ела,
морето твоята мъка е със теб.
Изнизва се низ от години, живееш с мечти по света.
Падаш и пак се изправяш, но никога, никога не казваш -
ти ме покори, ехей, ти ме покори.
Минава живота във пръски, на сол, сладост и синева.
Носталгия тегли към в къщи, но никога, никога не казваш -
ти ме покори ехей, ти ме покори.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me