Юни...

Шепти ми юни с топлия си глас,
тъгата ми попива и отнася,
потъвам във магичната му власт,
а чучулига тихичко приглася,

на вятърната песен край дома,
разказваща за вечните ми тайни
и огнената битка на духа,
търкулната по пътища незнайни.

Отново най е важна любовта,
онази сила времето ми скрила,
тя за ръка върви със радостта,
във стъпките ни слънчево попила.

Във плиснатите летни дъждове,
аз истина за бъдното откривам,
съединявам с вяра светове,
докато бавно звездна колидирам.

И следвам своя мъничък компас,
към общо дефинирана човечност,
ключът към нея скрит е вътре в нас –
пресечна точка на живот и вечност.

08.06.2018г.
Елица

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf