StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,132
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,445
   Точки: 2,652,580
   Съобщения: 151,853
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Янина тайна

Яно, невестице мила, засмяна!

Не тропай със чехли по двора зарана,

измий си лицето с роса изстудена,

пий от менчето вода посребрена.

Свали тая тежка гиздом премяна

и чергата свий в къта зад двери,

не мети, Яно, не сипвай погача,

не поглеждай сина си, като заплаче.

Ти излез, Яно, преди да изгрее,

по месечина, от ябълка къдра,

боса, по риза, с коси разпилени,

тихо мини по калдъръми и стъгди.

Хващай гората, боже, прости й,

совата знае, тя да те води,

минеш ли моста, вода да те ливне,

минеш ли друма, Еньо ще види!

Еньо те вика, цвете ти пази.

Той е твоят момински любовник,

герданче нанизал, на бук го харизал,

парясай, Яно, и къща, и свои!

...

Совата вика, росата те мие,

мокра е бялата риза и тръпнеш,

ей го кръга, самодиви го вият,

чуй им тъгата докато осъмнеш!

...

Дето са стъпвали дивите горски,

късай тревите, побай, изплети ги!

Пий им росата от женската болка,

глухо наричай, щом Еньо те мие.

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-06-24
прочитания: 125
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход