StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,974
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,547
   Точки: 2,643,172
   Съобщения: 149,590
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Вярвам...

В хилядоликата тълпа съм сянка

по острите завои на  живота,

в лица и дрехи, в уговорената рамка,

аз нося крехкото стъкло от бога.

Дали е пълно? Пълня ли го с мъдрост,

ще понесе ли толкова лица и плам,

душата ми, любимата ми възраст,

ще ме настига ли, увяхнала от срам...

Срещу света вървя, да виждам хора,

но чувам зад гърба си остра реч,

не виждат те, но винаги говорят,

аз меч не нося, цялата съм меч!

И не от вчера, катаден ги водя

злощастни хули, думи без юзда,

воюваме, но нищо не преборваме,

стареем само, непознали свобода.

Линее тялото след походи и урви,

катерят думите, едва държат,

а в слабите си вени имам нужда

от топлото на земната ни връв.

Когато сянката ще ме остави

и в стъпките ще вдлъбне мрака,

на тая връв стъклото ще изпразня,

за да оставя на човека вяра.

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2018-07-02
прочитания: 84
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход