StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,638
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,815
   Точки: 2,626,271
   Съобщения: 142,231
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,754

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Вярвам в себе си...(вече)



Вече са ми казвали, че не ставам за нищо

и че въздухъткойто дишам, ми идва в повече,

приковавали са ме между стената и меча -

бях загубила дори желанието си да плача...

 

Но ето, че завърнах се за последната си надежда - хванах се!

Завърнах се от смъртта с нуждата от нов живот...

Вече стъпих с краката по небето и с крилата на земята

и назад вече няма да погледна, освен ако не е за добрите спомени...

 

Вече не съм предубедена, със предразсъдъците ми се боря,

страховете искам да изпратя към щастието да бъдат себе си,

като мен, като всеки...и малко всъщност ги признават за сили - каквито са...

това да бъда нула в криво ляво не е за мен, аз вървя със сърцето право в ляво...!

 

И така аз съм една голяма нула, която ще се бори,

която вярва в себе си

Аз вярвам в себе си...!

 

Вече не се страхувам от ракети или куршуми,

през толкова много нелепи войни съм минала...-

И съм се питала защо се борим за власт, а не за душата...??!...

Вече не се страхувам от невъзможното, то ми е радостта...!

 

Възможно ли е?! Видях и усетих как...

вярата в любовта - превърна металните ми ръце в криле...

 

Вече открих как да летя свободна,

докато прелитат срещу мен гранати...

Вече не е нужно да ме влачите по земята,

или аз сама да го направя...-

разбрах тя не е, за да се унижава, а за да се целува...,

вече знам какво ме прави жива, какво ме изпълва....

 

И назад вече няма да погледна, освен ако не е, за да...си припомня щастливите мигове,

в които съм гледала напред и съм мечтала,

в които съм обичала и съм прегръщала,

и тогава отново ще погледна към мечтите

обаче този път и сега...ще е точно в това мигновение,

в което ще мога да ги сбъдна...

 

Със гордост съм една голяма нула, която ще се бори

която вярва в себе си

Аз вярвам в себе си...!

 

Защо търсим и целим да сме идеални или еднакви,

Всички ние сме толкова различни

уникални, креативни, вдъхновени...,

защото само когато сме различни...можем да усетим...,

че нещо ни допълва, че нещо ни обединява...наистина!

 

И ако някои се предават??

Ако някои се отказват от това??- Аз не съм...!

 

А ако на някои не им харесва или нямат интерес??-

 

Ще ви кажа, мен пък не ме интересува,

това...да живея в леден свят,

не ме интересува, това да съм затворена между стъклени стени...

 

И през най - голямата болка ще премина пак,

заради това, което изживявам сега...

както и защото знам, че най - доброто тепърва предстои...

Защото вече вярвам в себе си...! Вярвам!

 

„Небето винаги е най - спокойно преди буря,

а след бурята винаги идва затишие”...

 

Някои страхове, може би ще тръгнат с мен напред,

но те ще бъдат силите ми,

и съмнението вече ще остава назад,

защото вярвам, вярвам, вярвам в себе си...!

 

Може и да се опитате пак да ме убиете!

Но любовта на някои от вас ще ме прероди!

Така че, заповядайте!

Аз обаче вече няма да се откажа от живота!

Ще се боря, защото вярвам, вярвам, вярвам в себе си...!

 

Вече имам не само желанието, но и нуждата от щастие да плача!

 

 

 
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2016-05-14
прочитания: 165
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход