StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,086
   Потребители: 12,371
   Автори: 4,007
   Коментари: 318,488
   Точки: 2,649,521
   Съобщения: 153,196
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,759

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Вечната константа…

От дъното на синята река
си взех за после камъче и вяра,
опитах се без глас да разбера,
дали във мен надежда се е спряла.

А теб видях от другата страна,
в очите ми потънал без остатък,
протягаше ми пареща ръка,
помогна ми да мина аз оттатък.

Събудих се в реален земен сън,
от птица се превърнах във човече,
сподиряна от светъл топъл звън,
животът на тегоби ме обрече.

И знаех че е някъде пред мен,
разплатата за много старо време,
по пътя си от слънце озарен,
на плещите си носех чуждо бреме.

Тя ме пресрещна, счупи ме, изтлях,
превърнах се във сянка сред простора,
но твойта песен тихичко запях,
спасиха ме любимите ми хора.

Загубих много битки и мечти,
видях аз враговете как печелят,
но силна вяра вътре ме крепи,
напук на всичко мислите ми греят.

И пренаписвам вятърно света,
доброто ще е вечната константа,
в небесното отново ще блестя -
на Любовта в безвремие поанта.

03.05.2019г.
Елица

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-05-03
прочитания: 109
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход