Да се похваля, срещнах Сатаната.

Ще ме попитате: „Е, как пък го позна?”

Не беше трудно. Владееше лъжата,

А чарът му - положи ме в несвяст.

Не ми попречи, че е страшно грозен,

С греховно тяло, но не - за страст,

С храна и алкохол, все прекалява,

И има бегъл спомен за коса.

Походката му е толкова противна,

Красивото е бягало далеч,

Дори не знае как да се облича,

А има самочувствие на рицар с меч.

Дори си е създал семейство,

За да прикрие, че не е като нас,

Горката му женичка как го трае?

Дечица има – две, да не е пас.

И двете сме със таз’ съдба ужасна,

Да бъдем с него всеки ден,

И всеки ден благодаря на Бога,

Че всяка вечер той не е до мен

... не е до мен.