Доубий ме, моля те, ела с кама.
В мен се давят всичките луни по съмване.
Не забравяй, че душата е една.
И е твърде малък шансът за пребъдване.
В мен поетите разстреляй със пиано.
Не, не съм от най-красивите ти рози,
Изродиx скали в очите си отрано.
капки дъжд пак плачат в болни пози.
Ние беладоните сме вечно черни.
в нас се давят всичките луни по съмване.
На своята стихия вечно верни,
със целувката отравяне пробождaме.