Вярвах сляпо в теб.
Пореден за мен не беше ти.
Съсипа всичко, сега само си върви.
Недей да плачеш, и не съжалявай.
Шансове безброй ти пропиля.
А пита ли веднъж, какво ми остава на мен сега?
До болка наранена. И плачеща - сломена.
Не! Достатъчно сълзи пролях.
Мечтите си убих, така не ги и изживях.
В сърцето дупка зее,
да бе куршум поне с кръв да ме залее.
Очите ми са вече уморени.
Убиваше ме бавно ти...
Забиваше в сърцето хиляди лъжи.
Ден след ден, надявах се, но на какво?
Обади ли се, ти веднъж поне?
Да чуеш как съм или на тебе пак ти се е*е?
И знаеш ли... мен все още ме боли.
Сълзите нощем тихичко събирам,
но не днес те вече нямат твоето име.
Плача само за себе си сега.
Наивница, глупачка и ревнивка...
Да, но не бях поне като теб страхливка!
Думи неизказани по между ни не останаха.
Погледа ти е виновно сведен.
Късно е за преговор пореден.
Аз вече тръгвам, студено е нали?
Сега плачи, ролите в живота често се менят.
На теб оставих леглото, напоено със сълзи...
От нощите, в които чаках те притворила очи.
Боли те... Ще ти мине...
До тогава, моля те урока ти си научи.
В живота грешките са, не само за да се мълчи.