Беше любов

 1.
Време за раздяла...
мълчаливо крачиш.
Едва ли би разбрала
колко много значиш.
Толкова моменти,
в които бяхме двама.
Прашни сантименти
се превръщат в драма.
Раждат се въпроси:
дали за мен си нужда?
Сърцето ми те носи,
нима си вече чужда?
Спри поне за малко...
Или... по-добре не спирай!
Не разбираш? Жалко.
Но не ме презирай.
Защото аз не падам
в краката ти да моля.
Не личи, че страдам?
- владея твърда воля.
От утре си далече,
но аз не съм готов.
Отсъствие е вече,
а до вчера бе любов... 

2.

Време за раздяла,
тихо поглед свеждаш.
И с усмивка вяла
към изхода поглеждаш.
Толкова надежди,
превърнаха се в прах...
Съдбата те отвежда
- един любовен крах.
Пораждат се въпроси:
дали ще те забравя?
Сърцето ми те носи,
но някак ще се справя...
Върви, не се обръщай
за да ме погледнеш.
И не ме прегръщай
като за последно...
Защото аз не падам,
дори и да боли.
Дори когато гледам
пътят, който ни дели.
Мисля, че е време,
но как да съм готов?
Сега си тежко бреме,
а до скоро бе любов... 

3.
Време за раздяла,
не е нищо ново...
Песента се е изпяла
и не е нужно слово.
Но толкова приличаш
на един мой сън,
в който ме обичаш
и... Е, сега съм “вън”.
Но добре разбирам
не е време за въпроси.
Не мога да те спирам,
щом надеждите са боси.
Знам, не си виновна.
... Но се оправдаваш.
Съдбата е лъжовна,
недей да съжаляваш.
Защото аз не падам
за шепа празни думи.
Не, не те нападам,
но ти гориш ума ми!
И време е за сбогом,
а аз не съм готов.
Обичам те, за бога!
И... желая ти любов! 

Пр.

Ти вървиш напред, аз оставам назад.
Всичко е наред - животът ми е ад...
Мъртвите надежди се забравят бавно.
Вчера ми изглежда толкова отдавна.
Казват любовта дарявала крила...
Навярно е така, ти с тях ли отлетя?...

2Пр.

Тук остават частици от теб...

...а аз те искам цялата.
Следи по огледалото...

Недогорели свещи...
Изоставените вещи...

Твоя смях в ума ми...
И забравените думи...

Парфюмът по калъфките
- дъхът на преструвките...

Тук остават частици от теб...