Отвън съм. Ти, моля, затвори вратата.
Омръзна ми да бъде вечно тихо.
Не знаеш колко мразя тишината
и твоето отсъствие прикрито.

Не знаеш колко мразя аз страхливци.
Май колкото не мога да обичам
Пътувам, яхвам северните вихри.
И сякаш ми омръзва в тихост да се вричам.

Отивам си. Отдавна в мене няма смисъл.
И скоро някой друг ще ме замести.
За мене вече беше писал, а зад
стените ти навярно имаше завеси.

Защо ли ме измисли, като съм отровна?
Защо изобщо името ми даде?
И като че с клетва черна, твоя злобна,
в мълчанието на скалите се удави.